Остров Вулкано е най-южният остров от архипелага на Еолийските острови. Неслучайно е кръстен на римския бог на огъня – там все още има действащ вулкан, наречен Фоса. Той изригва често още от древни времена. Островът е с големина от 21 кв. км. и надморска височина 499 м. Състои се от няколко вулканични ядра, включително един активен вулкан над водата и три под водата. Римляните използвали острова предимно за добив на полезни изкопаеми, дърводобив. Това била основната роля на острова до края на 19 век. Когато управлението на Бурбоните паднало през 1860 г., един заможен британец Джеймс Стивънсън купил северната част от острова и си построил вила, възобновил мините и засадил лозя. Стивънсън живял на Вулкано до последното силно изригване на острова през 1888 г. Изригването траело 2 години, през които Стивънсън успял да продаде цялата си собственост на местните жители и никога повече не се върнал на острова. Въпреки това неговата вила все още е непокътната.