Джакарта е столицата на Индонезия. Разположена е в северозападната част на остров Ява, на брега на Зондско море. Населението на Джакарта е около 10 млн. души, което я прави най-големият град в Югоизточна Азия. Първото селище на мястото на Джакарта е пристанище от 5 век, наричано Калапа. През 14 век Калапа е важен център на индуистката държава Зонда. Първите европейци, достигнали Калапа са португалците, които през 1522 г. строят там свое укрепление. На 22 юни 1527 г., след като е превзет от местния военачалник Фатахилах, градът е преименуван на Джаякарта. Тази дата днес се смята за момента на основаване на града. През 1619 г. Джаякарта е превзета от войски на нидерландската Обединена източноиндийска компания, водени от Ян Питерсзоон Кун. Градът е преименуван на Батавия и се превръща в център на нидерландските владения в Югоизточна Азия. По време на Наполеоновите войни в периода 1811-1815 г., Батавия за кратко е под британски контрол. С разрастването на нидерландските владения в региона през 19 век важността на Батавия също се увеличава. Силната централизация на колониалното управление довежда до необичайна концентрация на политическо и икономическо влияние в града, запазила се и днес. По време на Втората световна война градът е превзет от японците (1942 г.), които го преименуват на Джакарта, за да спечелят подкрепата на местното население. След поражението на Япония през 1945 г., Джакарта се връща под контрола на Нидерландия, но засилващото се движение за независимост довежда до създаването на независима Индонезия през 1949 г. Джакарта очаквано става столица на новата държава. За туристите градът е много рзнообразен и колоритен.