Ликата е пристанищен град на южното крайбрежие на Сицилия при устието на река Салсо, която се влива в Средиземно море. Разположен е на почти равно разстояние между други два интересни града на острова – Агридженто и Гела. Днес Ликата е добре развито пристанище, което през ХХ в. изнася блага, добити в района. Първите данни за заселване на територията на Ликата са от 3 в. пр. Хр., когато преселници от разрастващата се Гела се установяват там. Веднага били изградени храмове, площади и крепостни стени. Просперитетът на новия град обаче се дължал на естественото пристанище, образувано от падина в брега. След Първата пуническа война градът е под владение на римляните. След западането на Римската империя селището е завзето от византийците. От този период датира и запазеният до днес исторически център в близост до крайбрежната крепост Лимпиадос. От 827 г. арабите завладяват Ликата и остават там близо 2 века до идването на норманите. С тях дошъл и период на нов разцвет за града. Населението достигнало 7000 души, и въпреки това през 15 в. пада под владение на арагонците. Ликата започва да се развива отново през 16 в. благодарение на преселници от Малта, които разширили и достроили града. В този период са построени и много от бароковите сгради. Пристанището започва активно да търгува със зърно.
В близост до град Ликата могат да се видят останките от древното гръцко селище, както и замъка Сант Анджело от 17 в. В самия град интерес представляват църквата Санта Мария ла Нова, запазена от 15 в., и дворецът на градската управа – ярък пример на сицилианския архитектурен стил. На пристанището на Ликата гордо се издига и фарът Сан Джакомо. Построен е през 1895 г. от бетон и все още е действащ. Представлява бяла цилиндрична конструкция, поставена върху кубичен постамент. Западно от Ликата пък се простира серия от малки закътани плажове, разделени помежду си от издадени скали с височина до 40 м.