Санта Мария дел Фиоре е главната катедрала във Флоренция. Нейното строителство започва през 1294 г., като идеята била, с тази сграда да се демонстрита величието на Флоренция. Завършекът на сградата щял да бъде бляскав купол. Въпреки това, тогава никой не е имал ясна идея как точно да бъде построен такъв купол с диаметър 40 м, започващ от височина 55м, върху съществуващи вече стени. Десетилетия наред, катедралата стояла с огромна дупка в покрива си. Едва през 1418 г., флорентинците обявяват конкурс за проектиране на идеалния купол, а неговият победител получил шанс за вечна слава. Това бил един самоук златар, без архитектурно образование - Филипо Брунелески. Творението на Брунелески е съчетание между нестандартна мисъл и борбен дух. Впечатляващ е начинът, по-който той построява купола - без поддържащо скеле. Брунелески създава два купола - единият, от които служи за опора на другия, а камъните на арките сами се поддържат по време на строежа. Той създава вътрешна обвивка от над четири милиона тухли, подредени зигзообразно, застъпвайки се една друга. Създава и каменна верига, която да разпределя равномерно напрежението и да намалява тежестта. Външната обвивка крепи покрива и предпазва вътрешната. Между двете има стълби, които водят до най-високата част на купола - фенера. Строежът на купола завършва през 1436 г., което прави катедралата четвърта по големина в света. Безспорно, осемъгълният шедьовър прави Филипо Брунелески велик ренесансов архитект.