Екатерининският дворец, известен още като Големия царскоселски дворец, е бивша лятна резиденция на трима руски монарси – Екатерина I, Елисавета Петровна и Екатерина II. Дворецът е разположен в бившето Царско село (днес град Пушкин). Строителството на двореца започва през 1717 г. по заповед на Екатерина I – съпруга на Петър I.
По първоначален проект дворецът представлявал типично за руската архитектура от началото на 18 в. неголямо двуетажно съоръжение в холандски стил. През 1743 г. току-що възкачилата се на руския престол Елисавета Петровна поръчала на архитектите Михаил Земцов и Андрей Квасов да разширят и благоустроят двореца. Именно при Елисавета Петровна той придобива днешния си вид и стил. Девет години по-късно тя възлага на руския архитект с италиански произход Бартоломео Растрели отново да преустрои двореца, тъй като го смятала за твърде старомоден и малък. След четири години се появил съвременният дворец, изпълнен в стил руски барок.
В периода на германската окупация през ВСВ дворцовият ансамбъл силно пострадва, а много от експонатите са откраднати. Възстановяването му отнема дълги години и все още не е завършено окончателно.
През 1990 г. дворецът е внесен в Списъка за световно културно и природно наследство на ЮНЕСКО.