Остия (лат. Ostium - устието на река) е древноримски град, който възниква като "castrum" през IV в. пр. Хр. и се превръща в първата римска колония. В следващите десетилетия, освен като важен военен център, пазещ Рим от нахлуващи кораби през р. Тибър, селището се превръща в ценен търговски такъв, благодарение на добиването на сол - една от най-скъпите и търсени стоки в Античността. През I в. пр. Хр., градът вече е разделен на пет големи квартала, а император Август премества поместения в Остия флот на юг, в Кампания. Вследствие е на лице мощен разцвет на политическия, религиозен и обществен живот, а това от своя страна довежда до нарастване на населението до 50 000 души към втората половина на II в. сл. Хр. Този пик бива последван от постоянна популационна рецесия в следващите десетилетия. Последната значима сграда, издигната в умиращия град, е базиликата на император Константин посветена на Св. Св. Петър и Павел и Св. Йоан Кръстител. Разпадът на Римската империя и последвалите нашествия на варварските племена и по-специално на сарацините, довеждат до пълното изоставяне на Остия Антика през IX в.