Кутаб Минар е най-високата кула, не само в Делхи, но и в цяла Индия. Размерите са впечатляващи: височина 73 метра, диаметърът в основата е 14.3 метра като към върха се стеснява до 2.7 метра. Вдъхновено е от величественото Джамско минаре в Афганистан. През 1192 г. първият владетел на Делийския султанат Кутуб уд-Дин Айбак, започва строежа на Кутаб Минар. За съжаление успял да изгради само първият етаж на кулата. Цялата кула е съставена от пет части (етажи), разделени един от друг с тераси, които са подсилени с майсторски украсени каменни тухли. Наследникът на султан Айбак и негов зет Илтутмиш направил втория и третия етаж, а последните два (които са от бял мрамор и малко по-различен стил) били направени от Фируз-шах Туглак. Шер-шах Сури добавя вход към кулата по време на неговото управление. Целият комплекс Кутаб Минар се състои от минаре, джамията Куват-Ул-Ислам, железния кол, гробницата на Илтутмиш.
Комплексът е изграден върху руините на Лал Кот - Цитадела в древен Делхи. Според персийски надпис гравиран на източния вход, джамията е построена от частите на двадесет и седем хиндустки и джайнски храмове, които били разрушени.
Внимание заслужава и металният стълб висок 7,21 м. и тежи малко над 6,5 тона, който според легендата е даден от Бог Вишну. Дали е така или не, никой не може да засвидетелства, но е ясно че този стълб все още представлява голям интерес за учените. Той е бил издигнат от Чандрагупта II Викрамадитя (375 – 414 г.).
В края на комплекса лежат останките от незавършеното минаре – Алай Минар, започнато от Alauddin Khalji. Той имал амбицията да сътвори минаре двойно по-голямо от Кутаб Минар, но поради застигналата го смърт през 1316 г., строежът не могъл да бъде завършен. Основите обаче са огромни и достатъчно красноречиво показват визията за величие на тогавашното време.